Превод Зоя Василева.

Уж лятото твърди,
че няма нищо,
че няма болка, мъка и беда…
Гневът расте, но пътят е отприщен.
Отпуска тяло тъмната вода.

Чернобилският облак се ожреби.
Тук няма кой конете да краде
и този кът
понесе чужди жребий.
Жребчетата да погнеш,
но къде?

От немите копита долът стене,
мъгла бинтова болната му гръд.
Но чуват ангели
окървавени
как още цвили във кръвта страхът.