Превод Янко Димов.

Кого не го влече да се извърне.
                  Еудженио Монтале.

Дървото,
дето го боли
от всеки вятър, всяка сприя,
за всяка клонка
и филиз —
това дърво си ти самият.

Сезони —
охра, резеда…
Щастливо клонът се превива
от натежалите
гнезда.
И гледаш все напред наивно.

Вината все,
незнайно как,
расте като филиз. И диша.
Душата зряща
иска пак
назад да се извърне скришом.