Превод Янко Димов.

Как мен, хлапакът, ме теглеше вън!
Исках да хукна от тясната стая,
вдигах очи — комета незнайна
да видя,
да чуя космически звън.

Но не разбрах, светлината видял,
даже защо тя напуска небето,
без да постигне целта си заветна,
какво я разгаря —
любов или жал?

Годините бързо догарят със мен
преди да съм стигнал целта, главоломно.
Вече не вдигам взор устремен.
Земята гледам —
да я запомня.