Превод Зоя Василева.

Гърчи се ужас във вяла пружина.
От студено стъкло е змията.
Като глух древен сън
заклинател
нея гледа, а сам се заклина.

И от сит и оскъден живот, и
от безлюдния бит, от тълпата,
а пред него се сипят банкноти
и вали листопадът им златен.

Като бяла змия покорна
над челото му трепка чалмата.
А надменно
и зло, и гордо
вие пръстен студен змията.

Тя змийчета би народила,
би събличала пръстена лъскав…
А сега — за какво й е жило?
Кой ще чуе,
дори да изсъска?…